19 ene 2018, 10:17

Пътят на съдбата

  Poesía » Otra
988 0 1

Тялото ми проснато е на земята,

в съзнанието ми настанал е покой.

Мисъл една единствена в главата ми се мята

виновникът за състоянието ми кой е, кой?

 

Час по-рано всичко бе нормално,

пред очите ми мрак изведнъж настана.

Случайност ли е това нещо анормално

или съдбата ми така е била предначертана?

 

Защо това на мен се случи?

Измежду хора многобройни

куршумът как така ме той улучи?

Усещам намаляват дните ми безбройни...

 

Животът е непредвидим,

а вярваме че за всичко време има.

Но не бива да се заблудим

опасността винаги е допустима!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Марашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...