Тялото ми проснато е на земята,

в съзнанието ми настанал е покой.

Мисъл една единствена в главата ми се мята

виновникът за състоянието ми кой е, кой?

Час по-рано всичко бе нормално,

пред очите ми мрак изведнъж настана.

Случайност ли е това нещо анормално

или съдбата ми така е била предначертана?

Защо това на мен се случи?

Измежду хора многобройни

куршумът как така ме той улучи?

Усещам намаляват дните ми безбройни...

Животът е непредвидим,

а вярваме че за всичко време има.

Но не бива да се заблудим

опасността винаги е допустима!