19 янв. 2018 г., 10:17

Пътят на съдбата

989 0 1

Тялото ми проснато е на земята,

в съзнанието ми настанал е покой.

Мисъл една единствена в главата ми се мята

виновникът за състоянието ми кой е, кой?

 

Час по-рано всичко бе нормално,

пред очите ми мрак изведнъж настана.

Случайност ли е това нещо анормално

или съдбата ми така е била предначертана?

 

Защо това на мен се случи?

Измежду хора многобройни

куршумът как така ме той улучи?

Усещам намаляват дните ми безбройни...

 

Животът е непредвидим,

а вярваме че за всичко време има.

Но не бива да се заблудим

опасността винаги е допустима!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Марашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...