Пътят на съдбата
Тялото ми проснато е на земята,
в съзнанието ми настанал е покой.
Мисъл една единствена в главата ми се мята
виновникът за състоянието ми кой е, кой?
Час по-рано всичко бе нормално,
пред очите ми мрак изведнъж настана.
Случайност ли е това нещо анормално
или съдбата ми така е била предначертана?
Защо това на мен се случи?
Измежду хора многобройни
куршумът как така ме той улучи?
Усещам намаляват дните ми безбройни...
Животът е непредвидим,
а вярваме че за всичко време има.
Но не бива да се заблудим
опасността винаги е допустима!
© Деница Марашева All rights reserved.
