30 nov 2012, 14:09  

Пъзел

  Poesía » Otra
900 0 1

Пъзел


 

През пръстите ми все тъй изтича в долината на отминалите спомени,

просяк в скута на отминалото, тихо там прошепвайки, проклинайки.

През мислите ми спотайват се безвременните скулптури на призраци,

патос на фосилите от сънища към кръстоносен преход в бъдещето.

 

И на шепи длани съзерцание, покълвам там в бездушевно обаяние

из мрак от пепел, прах и наказание, възкръсвам в пъклено дихание.

 

Не търсете господ в религия, че ще разочаровате него и себе си.

Макар да търсих в мъгла сгърчени дървета от пейзажите минало,

пътувайки уж далече от мене си, пак себе си преносих в отвъдното.

 

Аз за миг видях мъглата сподвижна, губеща се в пълнолунни облаци

и през мъгливите клони, просейки шепа светлини за себе си в тъмното,

намирайки себе си - търсейки в тъмното, бог открих за себе си в бъдеще.

 

Потърсете божественото в себе си, а не си губете времето

 и ако намерите нещо по пътя си в бъдеще,

споделете, за да прогледнете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...