30 nov 2012, 14:09  

Пъзел

  Poesía » Otra
898 0 1

Пъзел


 

През пръстите ми все тъй изтича в долината на отминалите спомени,

просяк в скута на отминалото, тихо там прошепвайки, проклинайки.

През мислите ми спотайват се безвременните скулптури на призраци,

патос на фосилите от сънища към кръстоносен преход в бъдещето.

 

И на шепи длани съзерцание, покълвам там в бездушевно обаяние

из мрак от пепел, прах и наказание, възкръсвам в пъклено дихание.

 

Не търсете господ в религия, че ще разочаровате него и себе си.

Макар да търсих в мъгла сгърчени дървета от пейзажите минало,

пътувайки уж далече от мене си, пак себе си преносих в отвъдното.

 

Аз за миг видях мъглата сподвижна, губеща се в пълнолунни облаци

и през мъгливите клони, просейки шепа светлини за себе си в тъмното,

намирайки себе си - търсейки в тъмното, бог открих за себе си в бъдеще.

 

Потърсете божественото в себе си, а не си губете времето

 и ако намерите нещо по пътя си в бъдеще,

споделете, за да прогледнете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....