Пъзел
През пръстите ми все тъй изтича в долината на отминалите спомени,
просяк в скута на отминалото, тихо там прошепвайки, проклинайки.
През мислите ми спотайват се безвременните скулптури на призраци,
патос на фосилите от сънища към кръстоносен преход в бъдещето.
И на шепи длани съзерцание, покълвам там в бездушевно обаяние
из мрак от пепел, прах и наказание, възкръсвам в пъклено дихание.
Не търсете господ в религия, че ще разочаровате него и себе си.
Макар да търсих в мъгла сгърчени дървета от пейзажите минало,
пътувайки уж далече от мене си, пак себе си преносих в отвъдното.
Аз за миг видях мъглата сподвижна, губеща се в пълнолунни облаци
и през мъгливите клони, просейки шепа светлини за себе си в тъмното, ...