Nov 30, 2012, 2:09 PM  

Пъзел

  Poetry » Other
896 0 1

Пъзел


 

През пръстите ми все тъй изтича в долината на отминалите спомени,

просяк в скута на отминалото, тихо там прошепвайки, проклинайки.

През мислите ми спотайват се безвременните скулптури на призраци,

патос на фосилите от сънища към кръстоносен преход в бъдещето.

 

И на шепи длани съзерцание, покълвам там в бездушевно обаяние

из мрак от пепел, прах и наказание, възкръсвам в пъклено дихание.

 

Не търсете господ в религия, че ще разочаровате него и себе си.

Макар да търсих в мъгла сгърчени дървета от пейзажите минало,

пътувайки уж далече от мене си, пак себе си преносих в отвъдното.

 

Аз за миг видях мъглата сподвижна, губеща се в пълнолунни облаци

и през мъгливите клони, просейки шепа светлини за себе си в тъмното,

намирайки себе си - търсейки в тъмното, бог открих за себе си в бъдеще.

 

Потърсете божественото в себе си, а не си губете времето

 и ако намерите нещо по пътя си в бъдеще,

споделете, за да прогледнете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слав Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...