30.11.2012 г., 14:09  

Пъзел

894 0 1

Пъзел


 

През пръстите ми все тъй изтича в долината на отминалите спомени,

просяк в скута на отминалото, тихо там прошепвайки, проклинайки.

През мислите ми спотайват се безвременните скулптури на призраци,

патос на фосилите от сънища към кръстоносен преход в бъдещето.

 

И на шепи длани съзерцание, покълвам там в бездушевно обаяние

из мрак от пепел, прах и наказание, възкръсвам в пъклено дихание.

 

Не търсете господ в религия, че ще разочаровате него и себе си.

Макар да търсих в мъгла сгърчени дървета от пейзажите минало,

пътувайки уж далече от мене си, пак себе си преносих в отвъдното.

 

Аз за миг видях мъглата сподвижна, губеща се в пълнолунни облаци

и през мъгливите клони, просейки шепа светлини за себе си в тъмното,

намирайки себе си - търсейки в тъмното, бог открих за себе си в бъдеще.

 

Потърсете божественото в себе си, а не си губете времето

 и ако намерите нещо по пътя си в бъдеще,

споделете, за да прогледнете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...