4 sept 2024, 21:07

Пъзелът на тишината

490 0 0

Хиляди мисли, по празен лист разпръснати, 

разпилени сенки на сърцето ми говорят.  

Хиляди думи неизказани сега тежат,  

искат да изплуват на повърхността, да разкъсат тъмнината.

 

Като две парченца от пъзел се намерихме, 

перфектно пасващи в свят, където всичко е несъвършено.  

Правена си сякаш за ръцете ми,  

като сън, сътворен от самото ми съзнание.

 

Красива душа, в теб намирам пристан,  

бягам от света, за да те намеря в тишината.

Толкова мисля за теб, че понякога,  

като че ли наистина усещам допира ти – топъл, нежен, като шепот на вятъра.

 

Запали ме като цигара, 

но моля те, не ме гаси. 

Поддържай ме, докато аз сама 

не изгоря за теб, в пламък, 

който никога не умира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stela Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...