Пъзелът на тишината

Хиляди мисли, по празен лист разпръснати, 

разпилени сенки на сърцето ми говорят.  

Хиляди думи неизказани сега тежат,  

искат да изплуват на повърхността, да разкъсат тъмнината.

Като две парченца от пъзел се намерихме, 

перфектно пасващи в свят, където всичко е несъвършено.  

Правена си сякаш за ръцете ми,  

като сън, сътворен от самото ми съзнание.

Красива душа, в теб намирам пристан,  

бягам от света, за да те намеря в тишината.

Толкова мисля за теб, че понякога,  

като че ли наистина усещам допира ти – топъл, нежен, като шепот на вятъра.

Запали ме като цигара, 

но моля те, не ме гаси. 

Поддържай ме, докато аз сама 

не изгоря за теб, в пламък, 

който никога не умира.