Насред огромната тълпа, решила мен, че ще ме няма,
работя, любя и творя. Света обичам – млада дама.
Мълча, когато ми е зле, и не разбирам кръговрата –
да имаш празно портмоне и да живееш за заплата...
Творя, прегърбен от тъга, лица жестоки и обиди.
Крещя в горещите лета. Защо ли някой ще завиди
на своя близък по перо, когато близкият успява?
Привет, усмихнато Добро! Какво накрая ни остава?
Каквото вдигнах – разруших. Дали обичах да живея?
Прикрил страдание зад стих, нима научих се да грея?
Едно момче с една мечта, пробила болката световна,
да бъде ден и нощ, не спря. Изгря над словото отровно. ...