26.07.2023 г., 6:22

Работя, любя и творя

784 0 0

Насред огромната тълпа, решила мен, че ще ме няма,

работя, любя и творя. Света обичам – млада дама.

Мълча, когато ми е зле, и не разбирам кръговрата –

да имаш празно портмоне и да живееш за заплата...
 

Творя, прегърбен от тъга, лица жестоки и обиди.

Крещя в горещите лета. Защо ли някой ще завиди

на своя близък по перо, когато близкият успява?

Привет, усмихнато Добро! Какво накрая ни остава?
 

Каквото вдигнах – разруших. Дали обичах да живея?

Прикрил страдание зад стих, нима научих се да грея?

Едно момче с една мечта, пробила болката световна,

да бъде ден и нощ, не спря. Изгря над словото отровно.
 

Насред огромната тълпа, решила мен, че ще ме няма,

работя, уча и творя – и няма в словото ми драма.

Животът ражда самота, а самотата вдъхновява.

Ако избегнете смъртта, животът Ваш си заслужава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...