26.07.2023 г., 6:22

Работя, любя и творя

763 0 0

Насред огромната тълпа, решила мен, че ще ме няма,

работя, любя и творя. Света обичам – млада дама.

Мълча, когато ми е зле, и не разбирам кръговрата –

да имаш празно портмоне и да живееш за заплата...
 

Творя, прегърбен от тъга, лица жестоки и обиди.

Крещя в горещите лета. Защо ли някой ще завиди

на своя близък по перо, когато близкият успява?

Привет, усмихнато Добро! Какво накрая ни остава?
 

Каквото вдигнах – разруших. Дали обичах да живея?

Прикрил страдание зад стих, нима научих се да грея?

Едно момче с една мечта, пробила болката световна,

да бъде ден и нощ, не спря. Изгря над словото отровно.
 

Насред огромната тълпа, решила мен, че ще ме няма,

работя, уча и творя – и няма в словото ми драма.

Животът ражда самота, а самотата вдъхновява.

Ако избегнете смъртта, животът Ваш си заслужава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...