Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
2 ene 2009, 16:42

Радост 

  Poesía
667 0 7

В сънищата  често я сънувах,

мечтана приказна любов.

Морето с шепот развълнувах,

сирени викаха ме с нежен зов.

 

Но борех се срещу тъгата.

В огъня горях, възкръсвах...

От чашите отпивах си вината,

далече бях, но тук присъствах.

 

Меко падах, понякога и твърдо,

от летежите си тъй високи,

в очите ми си беше пълно

с пътища, но без посоки.

 

А ти дойде, когато не очаквах...

Свежа и така усмихната.

Радостта  си ми,  повярвай,

светъл лъч след бурята утихнала...

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??