2 ene 2009, 16:42

Радост

  Poesía
827 0 7

В сънищата  често я сънувах,

мечтана приказна любов.

Морето с шепот развълнувах,

сирени викаха ме с нежен зов.

 

Но борех се срещу тъгата.

В огъня горях, възкръсвах...

От чашите отпивах си вината,

далече бях, но тук присъствах.

 

Меко падах, понякога и твърдо,

от летежите си тъй високи,

в очите ми си беше пълно

с пътища, но без посоки.

 

А ти дойде, когато не очаквах...

Свежа и така усмихната.

Радостта  си ми,  повярвай,

светъл лъч след бурята утихнала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...