Jan 2, 2009, 4:42 PM

Радост 

  Poetry
621 0 7

В сънищата  често я сънувах,

мечтана приказна любов.

Морето с шепот развълнувах,

сирени викаха ме с нежен зов.

 

Но борех се срещу тъгата.

В огъня горях, възкръсвах...

От чашите отпивах си вината,

далече бях, но тук присъствах.

 

Меко падах, понякога и твърдо,

от летежите си тъй високи,

в очите ми си беше пълно

с пътища, но без посоки.

 

А ти дойде, когато не очаквах...

Свежа и така усмихната.

Радостта  си ми,  повярвай,

светъл лъч след бурята утихнала...

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??