2.01.2009 г., 16:42 ч.

Радост 

  Поезия
617 0 7

В сънищата  често я сънувах,

мечтана приказна любов.

Морето с шепот развълнувах,

сирени викаха ме с нежен зов.

 

Но борех се срещу тъгата.

В огъня горях, възкръсвах...

От чашите отпивах си вината,

далече бях, но тук присъствах.

 

Меко падах, понякога и твърдо,

от летежите си тъй високи,

в очите ми си беше пълно

с пътища, но без посоки.

 

А ти дойде, когато не очаквах...

Свежа и така усмихната.

Радостта  си ми,  повярвай,

светъл лъч след бурята утихнала...

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??