Радост
В сънищата често я сънувах,
мечтана приказна любов.
Морето с шепот развълнувах,
сирени викаха ме с нежен зов.
Но борех се срещу тъгата.
В огъня горях, възкръсвах...
От чашите отпивах си вината,
далече бях, но тук присъствах.
Меко падах, понякога и твърдо,
от летежите си тъй високи,
в очите ми си беше пълно
с пътища, но без посоки.
А ти дойде, когато не очаквах...
Свежа и така усмихната.
Радостта си ми, повярвай,
светъл лъч след бурята утихнала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
Иначе...хубаво!
