19 ago 2013, 2:19

Радостно предчувствие

  Poesía
1.1K 1 12

РАДОСТНО ПРЕДЧУВСТВИЕ

 

 

Кажете ми, не е ли нелепо,

аз, беднякът, да се радвам, че живея

в най-прокълнàтите степи

и по средата на многовеите?

 

На мен боговете не са ми приятелите,

с които си пропивам времето,

не съм братовчедът на Юда – предателя,

не съм и апостолско чедо.

 

Моят приятел е вятърът.

И след него – всичко останало.

Аз ще умра. Но съм радостен.

Защо ли? Е, защото съм песен и лято.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Остани си такъв!
  • Да, да, ти си песен, ти си лято! Открил си своя смисъл...
    Поздравления за чудесното стихотворение!
  • Хубаво!
  • Радаст от живота...оживява пак пред очите ми "Песента на колелетата"
    в някакъв нов вариант може би.
  • Поздравления за стиха!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...