19 ago 2013, 2:19

Радостно предчувствие

  Poesía
1.1K 1 12

РАДОСТНО ПРЕДЧУВСТВИЕ

 

 

Кажете ми, не е ли нелепо,

аз, беднякът, да се радвам, че живея

в най-прокълнàтите степи

и по средата на многовеите?

 

На мен боговете не са ми приятелите,

с които си пропивам времето,

не съм братовчедът на Юда – предателя,

не съм и апостолско чедо.

 

Моят приятел е вятърът.

И след него – всичко останало.

Аз ще умра. Но съм радостен.

Защо ли? Е, защото съм песен и лято.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Остани си такъв!
  • Да, да, ти си песен, ти си лято! Открил си своя смисъл...
    Поздравления за чудесното стихотворение!
  • Хубаво!
  • Радаст от живота...оживява пак пред очите ми "Песента на колелетата"
    в някакъв нов вариант може би.
  • Поздравления за стиха!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...