РАДОСТНО ПРЕДЧУВСТВИЕ
Кажете ми, не е ли нелепо,
аз, беднякът, да се радвам, че живея
в най-прокълнàтите степи
и по средата на многовеите?
На мен боговете не са ми приятелите,
с които си пропивам времето,
не съм братовчедът на Юда – предателя,
не съм и апостолско чедо.
Моят приятел е вятърът.
И след него – всичко останало.
Аз ще умра. Но съм радостен.
Защо ли? Е, защото съм песен и лято.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados