19 авг. 2013 г., 02:19

Радостно предчувствие

1.1K 1 12

РАДОСТНО ПРЕДЧУВСТВИЕ

 

 

Кажете ми, не е ли нелепо,

аз, беднякът, да се радвам, че живея

в най-прокълнàтите степи

и по средата на многовеите?

 

На мен боговете не са ми приятелите,

с които си пропивам времето,

не съм братовчедът на Юда – предателя,

не съм и апостолско чедо.

 

Моят приятел е вятърът.

И след него – всичко останало.

Аз ще умра. Но съм радостен.

Защо ли? Е, защото съм песен и лято.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Остани си такъв!
  • Да, да, ти си песен, ти си лято! Открил си своя смисъл...
    Поздравления за чудесното стихотворение!
  • Хубаво!
  • Радаст от живота...оживява пак пред очите ми "Песента на колелетата"
    в някакъв нов вариант може би.
  • Поздравления за стиха!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...