19 авг. 2013 г., 02:19

Радостно предчувствие

1.1K 1 12

РАДОСТНО ПРЕДЧУВСТВИЕ

 

 

Кажете ми, не е ли нелепо,

аз, беднякът, да се радвам, че живея

в най-прокълнàтите степи

и по средата на многовеите?

 

На мен боговете не са ми приятелите,

с които си пропивам времето,

не съм братовчедът на Юда – предателя,

не съм и апостолско чедо.

 

Моят приятел е вятърът.

И след него – всичко останало.

Аз ще умра. Но съм радостен.

Защо ли? Е, защото съм песен и лято.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Остани си такъв!
  • Да, да, ти си песен, ти си лято! Открил си своя смисъл...
    Поздравления за чудесното стихотворение!
  • Хубаво!
  • Радаст от живота...оживява пак пред очите ми "Песента на колелетата"
    в някакъв нов вариант може би.
  • Поздравления за стиха!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...