19.08.2013 г., 2:19

Радостно предчувствие

1.1K 1 12

РАДОСТНО ПРЕДЧУВСТВИЕ

 

 

Кажете ми, не е ли нелепо,

аз, беднякът, да се радвам, че живея

в най-прокълнàтите степи

и по средата на многовеите?

 

На мен боговете не са ми приятелите,

с които си пропивам времето,

не съм братовчедът на Юда – предателя,

не съм и апостолско чедо.

 

Моят приятел е вятърът.

И след него – всичко останало.

Аз ще умра. Но съм радостен.

Защо ли? Е, защото съм песен и лято.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Остани си такъв!
  • Да, да, ти си песен, ти си лято! Открил си своя смисъл...
    Поздравления за чудесното стихотворение!
  • Хубаво!
  • Радаст от живота...оживява пак пред очите ми "Песента на колелетата"
    в някакъв нов вариант може би.
  • Поздравления за стиха!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...