РАДОСТНО ПРЕДЧУВСТВИЕ
Кажете ми, не е ли нелепо,
аз, беднякът, да се радвам, че живея
в най-прокълнàтите степи
и по средата на многовеите?
На мен боговете не са ми приятелите,
с които си пропивам времето,
не съм братовчедът на Юда – предателя,
не съм и апостолско чедо.
Моят приятел е вятърът.
И след него – всичко останало.
Аз ще умра. Но съм радостен.
Защо ли? Е, защото съм песен и лято.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубаво!