Радостта от живота

28 ene 2012, 18:18

Poesía

1487 0 4

от Добрин Петров

Морето синее, блести! А небето
със спокойствие ми пълни очите,
маранята трепти, унася ме леко...
На времето сякаш са спрели стрелките...

С лек полъх ветрецът поднася
на някаква песен любовният шепот.
„За теб” май се казваше, ето – познах я,
зазвуча във главата ми нейното ехо...

А на отсрещния покрив гларуси бели
озадачени спряха мигом да грачат.
На Жо Дасен романтичните трели
поглъщаха жадно, ей тъй, без остатък...

Внезапно се сетих за радостта от живота,
разрушена от хората неусетно и бавно.
Около нас красотата да видим не можем,
навярно забравили, че я има отдавна.

Щастлив съм, мисля си, че просто така,
навред печата ú вечен откривам...
Казвам го, приятели, без суета,
знам, че можете, опитайте и вие...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2012-01-29T10:23:30+02:00

Искрен поздрав, за истинския стих!
ria (Гергана Иванова)

2012-01-28T21:26:56+02:00

Понякога, за съжаление, гларусите могат да видят и чуят това, за което ние, хората сме слепи и глухи.
Забравили сме да се радваме на малките неща. Благодаря, че ми припомни.
Dobrin007 (Добрин Петров Петров)

2012-01-28T21:10:55+02:00

Благодаря, Зем! Приятна вечер!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2012-01-28T19:12:50+02:00

Хубаво е всеки да си има един такъв "остров", още по- хубаво е че имаш добротата да го споделиш!