от Добрин Петров
Морето синее, блести! А небето
със спокойствие ми пълни очите,
маранята трепти, унася ме леко...
На времето сякаш са спрели стрелките...
С лек полъх ветрецът поднася
на някаква песен любовният шепот.
„За теб” май се казваше, ето – познах я,
зазвуча във главата ми нейното ехо...
А на отсрещния покрив гларуси бели
озадачени спряха мигом да грачат.
На Жо Дасен романтичните трели ...