Радостта от живота
Морето синее, блести! А небето
със спокойствие ми пълни очите,
маранята трепти, унася ме леко...
На времето сякаш са спрели стрелките...
С лек полъх ветрецът поднася
на някаква песен любовният шепот.
„За теб” май се казваше, ето – познах я,
зазвуча във главата ми нейното ехо...
А на отсрещния покрив гларуси бели
озадачени спряха мигом да грачат.
На Жо Дасен романтичните трели
поглъщаха жадно, ей тъй, без остатък...
Внезапно се сетих за радостта от живота,
разрушена от хората неусетно и бавно.
Около нас красотата да видим не можем,
навярно забравили, че я има отдавна.
Щастлив съм, мисля си, че просто така,
навред печата ú вечен откривам...
Казвам го, приятели, без суета,
знам, че можете, опитайте и вие...
© Добрин Петров Петров All rights reserved.
