27 dic 2016, 17:35

Радвам се за теб...

1.2K 1 5

 

Радвам се за теб...

 

Ето, седим лице срещу лице,

сърце срещу сърце

аз от едната страна,

а ти от другата,

седим отвъд видимата линия,

отвъд нещата...

и все още не мога да разбера,

какво значи всичко това...

мъртва ли съм,

защото ти ме гледаш отстрани

без да направиш нищо,

от отчаяние ли, няма ли какво...

може би не страдам,

но тогава защо чувствам това...

може би ако не мисля,

няма да чувствам сълзите си...

а може би не плача

или плача без да страдам...,

а може би ако спра да плача така,

всичко ще се свърши и няма...

каквото и да е, сърцето ми

ще се справи, дори и аз да не се...,

защото е щастливо за теб...

и дори да не го осъзнавам,

а може би и то не го,

но се радва за теб, и днес

аз също, преди не ми се искаше

да го кажа, но днес се радвам за теб,

щом сърцето ти танцува, 

моето също, танцува в ритъма си...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Тази творба е малко любовна, малко философска, малко приятелска, малко романтична, вдъхновена е от много хора и случки, от много стаени чувства, от нещата, които човек не може да си признае в даден момент и не иска да разбере, дори се чувства безсилен, но щом все още чувстваме, надеждата не е умряла. Тогава ние се хващаме за тази надежда, за да продължим напред и да освободим себе си от лабиринта..., макар да е за е за да се вкараме в друг... В даден момент всички се чувстваме така, но винаги има светлина накрая на тунела...от нас зависи обаче дали ще е илюзия или истина...

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...