27 дек. 2016 г., 17:35

Радвам се за теб...

1.2K 1 5

 

Радвам се за теб...

 

Ето, седим лице срещу лице,

сърце срещу сърце

аз от едната страна,

а ти от другата,

седим отвъд видимата линия,

отвъд нещата...

и все още не мога да разбера,

какво значи всичко това...

мъртва ли съм,

защото ти ме гледаш отстрани

без да направиш нищо,

от отчаяние ли, няма ли какво...

може би не страдам,

но тогава защо чувствам това...

може би ако не мисля,

няма да чувствам сълзите си...

а може би не плача

или плача без да страдам...,

а може би ако спра да плача така,

всичко ще се свърши и няма...

каквото и да е, сърцето ми

ще се справи, дори и аз да не се...,

защото е щастливо за теб...

и дори да не го осъзнавам,

а може би и то не го,

но се радва за теб, и днес

аз също, преди не ми се искаше

да го кажа, но днес се радвам за теб,

щом сърцето ти танцува, 

моето също, танцува в ритъма си...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Тази творба е малко любовна, малко философска, малко приятелска, малко романтична, вдъхновена е от много хора и случки, от много стаени чувства, от нещата, които човек не може да си признае в даден момент и не иска да разбере, дори се чувства безсилен, но щом все още чувстваме, надеждата не е умряла. Тогава ние се хващаме за тази надежда, за да продължим напред и да освободим себе си от лабиринта..., макар да е за е за да се вкараме в друг... В даден момент всички се чувстваме така, но винаги има светлина накрая на тунела...от нас зависи обаче дали ще е илюзия или истина...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...