27.12.2016 г., 17:35

Радвам се за теб...

1.2K 1 5

 

Радвам се за теб...

 

Ето, седим лице срещу лице,

сърце срещу сърце

аз от едната страна,

а ти от другата,

седим отвъд видимата линия,

отвъд нещата...

и все още не мога да разбера,

какво значи всичко това...

мъртва ли съм,

защото ти ме гледаш отстрани

без да направиш нищо,

от отчаяние ли, няма ли какво...

може би не страдам,

но тогава защо чувствам това...

може би ако не мисля,

няма да чувствам сълзите си...

а може би не плача

или плача без да страдам...,

а може би ако спра да плача така,

всичко ще се свърши и няма...

каквото и да е, сърцето ми

ще се справи, дори и аз да не се...,

защото е щастливо за теб...

и дори да не го осъзнавам,

а може би и то не го,

но се радва за теб, и днес

аз също, преди не ми се искаше

да го кажа, но днес се радвам за теб,

щом сърцето ти танцува, 

моето също, танцува в ритъма си...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Тази творба е малко любовна, малко философска, малко приятелска, малко романтична, вдъхновена е от много хора и случки, от много стаени чувства, от нещата, които човек не може да си признае в даден момент и не иска да разбере, дори се чувства безсилен, но щом все още чувстваме, надеждата не е умряла. Тогава ние се хващаме за тази надежда, за да продължим напред и да освободим себе си от лабиринта..., макар да е за е за да се вкараме в друг... В даден момент всички се чувстваме така, но винаги има светлина накрая на тунела...от нас зависи обаче дали ще е илюзия или истина...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...