Тази творба е малко любовна, малко философска, малко приятелска, малко романтична, вдъхновена е от много хора и случки, от много стаени чувства, от нещата, които човек не може да си признае в даден момент и не иска да разбере, дори се чувства безсилен, но щом все още чувстваме, надеждата не е умряла. Тогава ние се хващаме за тази надежда, за да продължим напред и да освободим себе си от лабиринта..., макар да е за е за да се вкараме в друг... В даден момент всички се чувстваме така, но винаги има светлина накрая на тунела...от нас зависи обаче дали ще е илюзия или истина...