11 jul 2022, 9:22

Рафаел

1.2K 0 0

То беше тъмна вечер в стая
озарена от незнайни векове.
И боите нови, пръскаха омая
                                 от картина
пред която дъх започна да снове.

 

То беше вечер в днешни времена
на загубените ценности;
но когато гледам някоя картина
ах, ''напразно ли"-се питам
  са всичките ѝ цветове?

 

Образ огледален на света
успях да видя в цветове отлят;
че образа живей, където и метал
умира, в бездушен поглед закопнял

летежи дръзки, не бледата среда
на цвят лишен от мисъл и от вкус.


Затуй у живата картина
като моя, всеки поглед ще намира
                                  отнесен творец
                               когото боите и дух
                                    сторѝха прочут.

 

Да бъде всяко нещо всичко
единствено в дъгата се съзира,
понеже гдето няма нещо
се успешно с всичко друго преоткрива
в отнесений нюанс на много цветове
размити във единство вдъхновено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Лѝпа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...