Рафаел

11.07.2022 г., 9:22 ч.

Поезия » Философска, Свободен стих

1068 0 0

То беше тъмна вечер в стая
озарена от незнайни векове.
И боите нови, пръскаха омая
от картина
пред която дъх започна да снове.
То беше вечер в днешни времена
на загубените ценности;
но когато гледам някоя картина
ах, ''напразно ли"-се питам
са всичките ѝ цветове?
Образ огледален на света
успях да видя в цветове отлят; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Любов от огън
Вяра за летене

Аз зная как боли да раждаш себе си и може да се случи много пъти - възкръсваш и се вкопчваш в светов...
Миг от вечността

Присънва ми се често плаж мъждив, дете строи от пясък своя замък. И непогалено от вятъра ленив, е ве...
На моя син

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Още произведения »