То беше тъмна вечер в стая
озарена от незнайни векове.
И боите нови, пръскаха омая
                                 от картина
пред която дъх започна да снове.

То беше вечер в днешни времена
на загубените ценности;
но когато гледам някоя картина
ах, ''напразно ли"-се питам
  са всичките ѝ цветове?

Образ огледален на света
успях да видя в цветове отлят;
че образа живей, където и метал
умира, в бездушен поглед закопнял

летежи дръзки, не бледата среда
на цвят лишен от мисъл и от вкус.

Затуй у живата картина
като моя, всеки поглед ще намира
                                  отнесен творец
                               когото боите и дух
                                    сторѝха прочут.

Да бъде всяко нещо всичко
единствено в дъгата се съзира,
понеже гдето няма нещо
се успешно с всичко друго преоткрива
в отнесений нюанс на много цветове
размити във единство вдъхновено.