11 июл. 2022 г., 09:22

Рафаел

1.2K 0 0

То беше тъмна вечер в стая
озарена от незнайни векове.
И боите нови, пръскаха омая
                                 от картина
пред която дъх започна да снове.

 

То беше вечер в днешни времена
на загубените ценности;
но когато гледам някоя картина
ах, ''напразно ли"-се питам
  са всичките ѝ цветове?

 

Образ огледален на света
успях да видя в цветове отлят;
че образа живей, където и метал
умира, в бездушен поглед закопнял

летежи дръзки, не бледата среда
на цвят лишен от мисъл и от вкус.


Затуй у живата картина
като моя, всеки поглед ще намира
                                  отнесен творец
                               когото боите и дух
                                    сторѝха прочут.

 

Да бъде всяко нещо всичко
единствено в дъгата се съзира,
понеже гдето няма нещо
се успешно с всичко друго преоткрива
в отнесений нюанс на много цветове
размити във единство вдъхновено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Лѝпа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...