monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
29 jul 2011, 12:22

Рафтинг 

  Poesía » Otra
639 0 9

Прокуден от страната си.

Забравен в нищета.

Отлъчен от съдбата си.

Прокоба е това!

 

Защо ли се получи?

След толкова лета.

Дома да се завръщам.

Дали ще си простя?

 

Пропуснах младостта.

Любов не пожелах.

Загърбих суетата.

До тука долетях.

 

Пустинята била най-райското създание.

От пясък и вода аз правех заклинание.

 

Небивалици разни в главата ми се лутаха.

Работех като роб.

Душата си изгубил.

Завинаги  останах в „изправната” страна.

Закъсах май на бързея... и  всичко отлетя.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??