29 jul 2011, 12:22

Рафтинг

  Poesía » Otra
826 0 9

Прокуден от страната си.

Забравен в нищета.

Отлъчен от съдбата си.

Прокоба е това!

 

Защо ли се получи?

След толкова лета.

Дома да се завръщам.

Дали ще си простя?

 

Пропуснах младостта.

Любов не пожелах.

Загърбих суетата.

До тука долетях.

 

Пустинята била най-райското създание.

От пясък и вода аз правех заклинание.

 

Небивалици разни в главата ми се лутаха.

Работех като роб.

Душата си изгубил.

Завинаги  останах в „изправната” страна.

Закъсах май на бързея... и  всичко отлетя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...