monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
29 июл. 2011 г., 12:22

Рафтинг 

  Поэзия » Другая
691 0 9

Прокуден от страната си.

Забравен в нищета.

Отлъчен от съдбата си.

Прокоба е това!

 

Защо ли се получи?

След толкова лета.

Дома да се завръщам.

Дали ще си простя?

 

Пропуснах младостта.

Любов не пожелах.

Загърбих суетата.

До тука долетях.

 

Пустинята била най-райското създание.

От пясък и вода аз правех заклинание.

 

Небивалици разни в главата ми се лутаха.

Работех като роб.

Душата си изгубил.

Завинаги  останах в „изправната” страна.

Закъсах май на бързея... и  всичко отлетя.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??