Рафтинг
Прокуден от страната си.
Забравен в нищета.
Отлъчен от съдбата си.
Прокоба е това!
Защо ли се получи?
След толкова лета.
Дома да се завръщам.
Дали ще си простя?
Пропуснах младостта.
Любов не пожелах.
Загърбих суетата.
До тука долетях.
Пустинята била най-райското създание.
От пясък и вода аз правех заклинание.
Небивалици разни в главата ми се лутаха.
Работех като роб.
Душата си изгубил.
Завинаги останах в „изправната” страна.
Закъсах май на бързея... и всичко отлетя.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
