monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
Jul 29, 2011, 12:22 PM

Рафтинг 

  Poetry » Other
693 0 9

Прокуден от страната си.

Забравен в нищета.

Отлъчен от съдбата си.

Прокоба е това!

 

Защо ли се получи?

След толкова лета.

Дома да се завръщам.

Дали ще си простя?

 

Пропуснах младостта.

Любов не пожелах.

Загърбих суетата.

До тука долетях.

 

Пустинята била най-райското създание.

От пясък и вода аз правех заклинание.

 

Небивалици разни в главата ми се лутаха.

Работех като роб.

Душата си изгубил.

Завинаги  останах в „изправната” страна.

Закъсах май на бързея... и  всичко отлетя.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??