1 jun 2014, 21:34

Рай

  Poesía » Otra
520 0 0

В рая съм сега, ми сподели една жена.

Слънце и море виждат нейните очи.

Планински въздух дишат нейните гърди.

А в тези гърди тупти едно сърце,

докоснато от любовта.

Сърце на красива и добра жена,

принудена в чуждата страна да си вади хляба.

Самичка.

Но не съвсем.

Защото в нейното сърце стоят нейните деца.

Защото в нейното сърце стои принцът.

И всички я даряват с любов.

В рая се намира тя сега.

Една жена, докосната от любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско кирилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...