1 июн. 2014 г., 21:34

Рай

519 0 0

В рая съм сега, ми сподели една жена.

Слънце и море виждат нейните очи.

Планински въздух дишат нейните гърди.

А в тези гърди тупти едно сърце,

докоснато от любовта.

Сърце на красива и добра жена,

принудена в чуждата страна да си вади хляба.

Самичка.

Но не съвсем.

Защото в нейното сърце стоят нейните деца.

Защото в нейното сърце стои принцът.

И всички я даряват с любов.

В рая се намира тя сега.

Една жена, докосната от любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....