Jun 1, 2014, 9:34 PM

Рай

  Poetry » Other
515 0 0

В рая съм сега, ми сподели една жена.

Слънце и море виждат нейните очи.

Планински въздух дишат нейните гърди.

А в тези гърди тупти едно сърце,

докоснато от любовта.

Сърце на красива и добра жена,

принудена в чуждата страна да си вади хляба.

Самичка.

Но не съвсем.

Защото в нейното сърце стоят нейните деца.

Защото в нейното сърце стои принцът.

И всички я даряват с любов.

В рая се намира тя сега.

Една жена, докосната от любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...