Раждане

Poesía » Filosófica

752 0 3

В кристалното вибрато на трошащо се стъкло

кънти смехът на отминалите мигове.

Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени

измежду загадките на съществуването ни.

А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч,

недоизтекло зрънце пясък.

От вените на битието се стичат божиите грешки.

Така се раждат хората.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

laramaylin (Нина Чилиянска)

Харесах финала.

2011-03-12T14:11:12+02:00
Hunterszone (Константин Дренски)

Прочетох стиховете, които сте публикували тук...Според мен са много качествени, трудни и замислящи, но определено натоварени с дълбоко послание. И от мен поздрави и нестихваща креативност!

2011-01-26T13:03:29+02:00
ananke (Радослав Смилков)

"А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч".
Има нещо далечно Коста-Павловско в този стих, който ми допадна, особено като идея.
Лично аз бих си "поиграл" малко с архитектониката, но ти си шефът!
Поздрави.

2011-01-26T12:29:22+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9