Раждане
759
0
3
В кристалното вибрато на трошащо се стъкло
кънти смехът на отминалите мигове.
Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени
измежду загадките на съществуването ни.
А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч,
недоизтекло зрънце пясък.
От вените на битието се стичат божиите грешки.
Така се раждат хората.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
