Раждане

Poetry » Philosophical

749 0 3

В кристалното вибрато на трошащо се стъкло

кънти смехът на отминалите мигове.

Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени

измежду загадките на съществуването ни.

А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч,

недоизтекло зрънце пясък.

От вените на битието се стичат божиите грешки.

Така се раждат хората.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

laramaylin (Нина Чилиянска)

Харесах финала.

2011-03-12T14:11:12+02:00
Hunterszone (Константин Дренски)

Прочетох стиховете, които сте публикували тук...Според мен са много качествени, трудни и замислящи, но определено натоварени с дълбоко послание. И от мен поздрави и нестихваща креативност!

2011-01-26T13:03:29+02:00
ananke (Радослав Смилков)

"А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч".
Има нещо далечно Коста-Павловско в този стих, който ми допадна, особено като идея.
Лично аз бих си "поиграл" малко с архитектониката, но ти си шефът!
Поздрави.

2011-01-26T12:29:22+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0