Раждане

Jan 26, 2011, 12:07 PM

Poetry » Phylosophy

577 0 3

В кристалното вибрато на трошащо се стъкло

кънти смехът на отминалите мигове.

Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени

измежду загадките на съществуването ни.

А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч,

недоизтекло зрънце пясък.

От вените на битието се стичат божиите грешки.

Така се раждат хората.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

laramaylin (Нина Чилиянска)

2011-03-12T14:11:12+02:00

Харесах финала.
Hunterszone (Константин Дренски)

2011-01-26T13:03:29+02:00

Прочетох стиховете, които сте публикували тук...Според мен са много качествени, трудни и замислящи, но определено натоварени с дълбоко послание. И от мен поздрави и нестихваща креативност!
ananke (Радослав Смилков)

2011-01-26T12:29:22+02:00

"А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч".
Има нещо далечно Коста-Павловско в този стих, който ми допадна, особено като идея.
Лично аз бих си "поиграл" малко с архитектониката, но ти си шефът!
Поздрави.