Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
26.01.2011 г., 12:07 ч.

Раждане 

  Поезия » Философска
580 0 3

В кристалното вибрато на трошащо се стъкло

кънти смехът на отминалите мигове.

Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени

измежду загадките на съществуването ни.

А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч,

недоизтекло зрънце пясък.

 

От вените на битието се стичат божиите грешки.

Така се раждат хората.

© Константин Дренски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах финала.
  • Прочетох стиховете, които сте публикували тук...Според мен са много качествени, трудни и замислящи, но определено натоварени с дълбоко послание. И от мен поздрави и нестихваща креативност!
  • "А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч".
    Има нещо далечно Коста-Павловско в този стих, който ми допадна, особено като идея.
    Лично аз бих си "поиграл" малко с архитектониката, но ти си шефът!
    Поздрави.
Предложения
: ??:??