19 dic 2017, 3:13  

Раждане на Добротата!

1.5K 1 3

По заскрежената пътека на живота
обвит с плащ от звездна тишина вървя!

 

Светът е толкова голям, широк...

 

Ора надянал на проблемите хомота
и лутам се в непрогледна тъмнина.

 

Защо слугувам все на ленност и порок?

 

Заспивах гдето мога, дето сваря,

но ме събуждаше за работа деня...

 

Дали научих трудния урок?

 

Към мен вървяха трима святи  влъхви –

усмихнати, мълчащи, вдъхновени
и носещи ми даровете на духа.

 

Кладеецът с живата вода не е дълбок!

 

Защото в този миг в който нейде в пещерата на Душата
се ражда в мен отново Добротата,

 

ражда се във всички нас отново Бог!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

18 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за оценката.
  • Оставих ли следа?
    --------------------------
    Оставих ли следа
    насред браздата на живота
    насипана богато със зърна?

    Зрънце Надежда тук,
    Приятелство и Вярност,
    до тях – омраза, завист и лъжа...
    ...
    😊
    Благодаря за вниманието, Маргарита!
    Като наблюдавам какъв труд си посяла и как продължаваш да се грижиш за пишещите, нямаш повод за притеснение.
    Трябва само празнично, Коледно - Новогодишно да продължим напред в очакване на Пролетта.
  • Така е. Питам се: как си ора нивата? Добре ли? Дълбоко ли? Чиста ли е от бурени и камъни? Защото после тя трябва да роди плод. Дали ще се вижда браздата на живота ми след мен, или дори децата ми ще забравят къде съм орала и какво съм засяла? Ще продължат ли след мен да се грижат за тази нива, или ще я изоставят? Много мисли разбута Ачи. Браво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...