Раждане на Добротата!

Поэзия » Философская

1.5K 1 3

По заскрежената пътека на живота
обвит с плащ от звездна тишина вървя!

Светът е толкова голям, широк...

Ора надянал на проблемите хомота
и лутам се в непрогледна тъмнина.

Защо слугувам все на ленност и порок?

Заспивах гдето мога, дето сваря,

но ме събуждаше за работа деня...

Дали научих трудния урок?

Към мен вървяха трима святи влъхви –

усмихнати, мълчащи, вдъхновени
и носещи ми даровете на духа.

Кладеецът с живата вода не е дълбок!

Защото в този миг в който нейде в пещерата на Душата
се ражда в мен отново Добротата,

ражда се във всички нас отново Бог!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

Раждане на Добротата

18 место

goblenka (Маргарита Ангелова)

Благодаря ти за оценката.

2017-12-19T08:41:56+02:00
angelmilev (Ангел Милев)

Оставих ли следа?
--------------------------
Оставих ли следа
насред браздата на живота
насипана богато със зърна?

Зрънце Надежда тук,
Приятелство и Вярност,
до тях – омраза, завист и лъжа...
...
😊
Благодаря за вниманието, Маргарита!
Като наблюдавам какъв труд си посяла и как продължаваш да се грижиш за пишещите, нямаш повод за притеснение.
Трябва само празнично, Коледно - Новогодишно да продължим напред в очакване на Пролетта.

2017-12-19T08:34:00+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Така е. Питам се: как си ора нивата? Добре ли? Дълбоко ли? Чиста ли е от бурени и камъни? Защото после тя трябва да роди плод. Дали ще се вижда браздата на живота ми след мен, или дори децата ми ще забравят къде съм орала и какво съм засяла? Ще продължат ли след мен да се грижат за тази нива, или ще я изоставят? Много мисли разбута Ачи. Браво!

2017-12-19T07:08:43+02:00