angelmilev (Ангел Милев)
295 520
19.12.2017 г., 3:13 ч.  

Раждане на Добротата! 

  Поезия » Философска
1043 1 3

По заскрежената пътека на живота
обвит с плащ от звездна тишина вървя!

 

Светът е толкова голям, широк...

 

Ора надянал на проблемите хомота
и лутам се в непрогледна тъмнина.

 

Защо слугувам все на ленност и порок?

 

Заспивах гдето мога, дето сваря,

но ме събуждаше за работа деня...

 

Дали научих трудния урок?

 

Към мен вървяха трима святи  влъхви –

усмихнати, мълчащи, вдъхновени
и носещи ми даровете на духа.

 

Кладеецът с живата вода не е дълбок!

 

Защото в този миг в който нейде в пещерата на Душата
се ражда в мен отново Добротата,

 

ражда се във всички нас отново Бог!

© Ангел Милев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Раждане на Добротата »

18 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за оценката.
  • Оставих ли следа?
    --------------------------
    Оставих ли следа
    насред браздата на живота
    насипана богато със зърна?

    Зрънце Надежда тук,
    Приятелство и Вярност,
    до тях – омраза, завист и лъжа...
    ...
    😊
    Благодаря за вниманието, Маргарита!
    Като наблюдавам какъв труд си посяла и как продължаваш да се грижиш за пишещите, нямаш повод за притеснение.
    Трябва само празнично, Коледно - Новогодишно да продължим напред в очакване на Пролетта.
  • Така е. Питам се: как си ора нивата? Добре ли? Дълбоко ли? Чиста ли е от бурени и камъни? Защото после тя трябва да роди плод. Дали ще се вижда браздата на живота ми след мен, или дори децата ми ще забравят къде съм орала и какво съм засяла? Ще продължат ли след мен да се грижат за тази нива, или ще я изоставят? Много мисли разбута Ачи. Браво!
Предложения
: ??:??