Раждане на Добротата!
По заскрежената пътека на живота
обвит с плащ от звездна тишина вървя!
Светът е толкова голям, широк...
Ора надянал на проблемите хомота
и лутам се в непрогледна тъмнина.
Защо слугувам все на ленност и порок?
Заспивах гдето мога, дето сваря,
но ме събуждаше за работа деня...
Дали научих трудния урок?
Към мен вървяха трима святи влъхви –
усмихнати, мълчащи, вдъхновени
и носещи ми даровете на духа.
Кладеецът с живата вода не е дълбок!
Защото в този миг в който нейде в пещерата на Душата
се ражда в мен отново Добротата,
ражда се във всички нас отново Бог!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
Благодаря ти за оценката.