12 may 2014, 23:28

Раждането на стиха

  Poesía » Otra
529 0 2

Клишето сяда с мен на стола.

В поредният си вариант

стиха издигнал съм до Бога,

но с вързан дух на арестант;

 

на окован топуз с вериги

тъй не успял да полети,

като орел над урви диви

и като гларус над вълни.

 

Но пак във ниското заченат,

той – чучулига – ще трепти

без мисъл – пълен ли е членът,

наситен – образът в черти.

 

... Мъдрец е този, който казва:

целта си – стигнал или не,

е важно в пътя през боаза

да си с пегасови коне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...