12 may 2014, 23:28

Раждането на стиха

  Poesía » Otra
522 0 2

Клишето сяда с мен на стола.

В поредният си вариант

стиха издигнал съм до Бога,

но с вързан дух на арестант;

 

на окован топуз с вериги

тъй не успял да полети,

като орел над урви диви

и като гларус над вълни.

 

Но пак във ниското заченат,

той – чучулига – ще трепти

без мисъл – пълен ли е членът,

наситен – образът в черти.

 

... Мъдрец е този, който казва:

целта си – стигнал или не,

е важно в пътя през боаза

да си с пегасови коне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...