May 12, 2014, 11:28 PM

Раждането на стиха

  Poetry » Other
519 0 2

Клишето сяда с мен на стола.

В поредният си вариант

стиха издигнал съм до Бога,

но с вързан дух на арестант;

 

на окован топуз с вериги

тъй не успял да полети,

като орел над урви диви

и като гларус над вълни.

 

Но пак във ниското заченат,

той – чучулига – ще трепти

без мисъл – пълен ли е членът,

наситен – образът в черти.

 

... Мъдрец е този, който казва:

целта си – стигнал или не,

е важно в пътя през боаза

да си с пегасови коне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...