Клишето сяда с мен на стола.
В поредният си вариант
стиха издигнал съм до Бога,
но с вързан дух на арестант;
на окован топуз с вериги
тъй не успял да полети,
като орел над урви диви
и като гларус над вълни.
Но пак във ниското заченат,
той – чучулига – ще трепти
без мисъл – пълен ли е членът,
наситен – образът в черти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up