May 12, 2014, 11:28 PM

Раждането на стиха

  Poetry » Other
520 0 2

Клишето сяда с мен на стола.

В поредният си вариант

стиха издигнал съм до Бога,

но с вързан дух на арестант;

 

на окован топуз с вериги

тъй не успял да полети,

като орел над урви диви

и като гларус над вълни.

 

Но пак във ниското заченат,

той – чучулига – ще трепти

без мисъл – пълен ли е членът,

наситен – образът в черти.

 

... Мъдрец е този, който казва:

целта си – стигнал или не,

е важно в пътя през боаза

да си с пегасови коне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....