Раждането на стиха
Клишето сяда с мен на стола.
В поредният си вариант
стиха издигнал съм до Бога,
но с вързан дух на арестант;
на окован топуз с вериги
тъй не успял да полети,
като орел над урви диви
и като гларус над вълни.
Но пак във ниското заченат,
той – чучулига – ще трепти
без мисъл – пълен ли е членът,
наситен – образът в черти.
... Мъдрец е този, който казва:
целта си – стигнал или не,
е важно в пътя през боаза
да си с пегасови коне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
