20 nov 2014, 23:30

Райска градина 

  Poesía » Del paisaje
590 0 0

Синее небето над Стара планина,

наблюдател грешен, потънал в захлас,
сякаш отражение далечно на морето
вдъхва уют и свобода!
 
Без посока носят се леко
бели войни без лица,
зеленее се под тях полето,
слънчогледи въртят смело глава.
 
Поклащат се клонки бавно,
целунати от мек ветрец,
разцъфват пъпчици жадно,
готови да дарят прашец.
 
Рекичка игрива съзрях и спрях,
с камъчета голи, приканващи да мина.
Лице измих, не се сдържах,
намирах се в райската градина!

© Миро Милев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??