20 nov 2014, 23:30

Райска градина

977 0 0

Синее небето над Стара планина,

наблюдател грешен, потънал в захлас, сякаш отражение далечно на морето вдъхва уют и свобода!   Без посока носят се леко бели войни без лица, зеленее се под тях полето, слънчогледи въртят смело глава.   Поклащат се клонки бавно, целунати от мек ветрец, разцъфват пъпчици жадно, готови да дарят прашец.   Рекичка игрива съзрях и спрях, с камъчета голи, приканващи да мина. Лице измих, не се сдържах, намирах се в райската градина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миро Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...