Райска градина
963
0
0
Синее небето над Стара планина,
наблюдател грешен, потънал в захлас, сякаш отражение далечно на морето вдъхва уют и свобода! Без посока носят се леко бели войни без лица, зеленее се под тях полето, слънчогледи въртят смело глава. Поклащат се клонки бавно, целунати от мек ветрец, разцъфват пъпчици жадно, готови да дарят прашец. Рекичка игрива съзрях и спрях, с камъчета голи, приканващи да мина. Лице измих, не се сдържах, намирах се в райската градина!Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миро Милев Всички права запазени
