20 нояб. 2014 г., 23:30

Райска градина 

  Поэзия » Пейзажная
592 0 0

Синее небето над Стара планина,

наблюдател грешен, потънал в захлас,
сякаш отражение далечно на морето
вдъхва уют и свобода!
 
Без посока носят се леко
бели войни без лица,
зеленее се под тях полето,
слънчогледи въртят смело глава.
 
Поклащат се клонки бавно,
целунати от мек ветрец,
разцъфват пъпчици жадно,
готови да дарят прашец.
 
Рекичка игрива съзрях и спрях,
с камъчета голи, приканващи да мина.
Лице измих, не се сдържах,
намирах се в райската градина!

© Миро Милев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??