Райска градина
975
0
0
Синее небето над Стара планина,
наблюдател грешен, потънал в захлас, сякаш отражение далечно на морето вдъхва уют и свобода! Без посока носят се леко бели войни без лица, зеленее се под тях полето, слънчогледи въртят смело глава. Поклащат се клонки бавно, целунати от мек ветрец, разцъфват пъпчици жадно, готови да дарят прашец. Рекичка игрива съзрях и спрях, с камъчета голи, приканващи да мина. Лице измих, не се сдържах, намирах се в райската градина!Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миро Милев Все права защищены
