Раклата

22 nov 2009, 12:39

Poesía

435 0 3

Раклата

Внезапен спомен ме прехвърля

от Русе във вековен Търнов.

Хлапаче любопитно чакам

деня, във който стара ракла

ще почне мама да подрежда…

И днес във паметта изреждам

“съкровищата” трайно скрити,

привлекли ме като магнити:

покривки, кърпи с край ажурен,

старинна спална кувертюра,

тъкани ризи, черги пъстри,

чапрази, гривна, малък пръстен,

а до напукана икона

кибрит с лика на Симеона…

Дори със лупа да се взирам,

сред тях богатство не намирам…

Години как я няма мама.

Немее раклата голяма.

Капака ù не съм повдигнал,

а искам спомена да стигна…

Живодар ДУШКОВ

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

asizi (Nina Toshich)

2009-11-23T10:05:48+02:00

харесах ! много топлина, свързана с детството и традициите ни! аз обожавах раклата на баба и за мен беше ритуал, когато тя е отваряше да вади нещо от нея ...6!
kina (Ракина Радева)

2009-11-22T16:58:50+02:00

Поздрави за стихото на спомените. Като на филм видях отварянето на раклата във която нямаше богатство, но имаше нещо много по скъпо-
вещите на мама,със затаен дъх гледах ,когато тя вадеше и подреждаше
нещата във своята ракла. БЛАГОДАРЯ!
kotel (Мариана Вълкова)

2009-11-22T13:13:36+02:00

Хубав спомен,напоен с любов от миналото...Поздрав!