Раклата
Раклата
Внезапен спомен ме прехвърля
от Русе във вековен Търнов.
Хлапаче любопитно чакам
деня, във който стара ракла
ще почне мама да подрежда…
И днес във паметта изреждам
“съкровищата” трайно скрити,
привлекли ме като магнити:
покривки, кърпи с край ажурен,
старинна спална кувертюра,
тъкани ризи, черги пъстри,
чапрази, гривна, малък пръстен,
а до напукана икона
кибрит с лика на Симеона…
Дори със лупа да се взирам,
сред тях богатство не намирам…
Години как я няма мама.
Немее раклата голяма.
Капака ù не съм повдигнал,
а искам спомена да стигна…
Живодар ДУШКОВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
