Раклата
Раклата
Внезапен спомен ме прехвърля
от Русе във вековен Търнов.
Хлапаче любопитно чакам
деня, във който стара ракла
ще почне мама да подрежда…
И днес във паметта изреждам
“съкровищата” трайно скрити,
привлекли ме като магнити:
покривки, кърпи с край ажурен,
старинна спална кувертюра,
тъкани ризи, черги пъстри,
чапрази, гривна, малък пръстен,
а до напукана икона
кибрит с лика на Симеона…
Дори със лупа да се взирам,
сред тях богатство не намирам…
Години как я няма мама.
Немее раклата голяма.
Капака ù не съм повдигнал,
а искам спомена да стигна…
Живодар ДУШКОВ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живодар Душков Все права защищены
