25 ago 2010, 9:44

Раковина 

  Poesía » Otra
1794 0 32

Следите ми по тръпнещия пясък

една вълна преглътна и отмина.

Животът ми, съвсем лишен от блясък,

побира се във крехка раковина.

 

Изцеждам греховете си – на капки.

Солта е лихва, трупана с години.

На щастието миговете кратки,

заслугите деля наполовина.

 

Вместо платна, косите, пълни с вятър,

предричат ми посоката, където

преди да се разтвори в светлината,

небето е целунало морето.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??