25.08.2010 г., 9:44 ч.

Раковина 

  Поезия » Друга
1786 0 32

Следите ми по тръпнещия пясък

една вълна преглътна и отмина.

Животът ми, съвсем лишен от блясък,

побира се във крехка раковина.

 

Изцеждам греховете си – на капки.

Солта е лихва, трупана с години.

На щастието миговете кратки,

заслугите деля наполовина.

 

Вместо платна, косите, пълни с вятър,

предричат ми посоката, където

преди да се разтвори в светлината,

небето е целунало морето.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??