Aug 25, 2010, 9:44 AM

Раковина 

  Poetry » Other
1883 0 32

Следите ми по тръпнещия пясък

една вълна преглътна и отмина.

Животът ми, съвсем лишен от блясък,

побира се във крехка раковина.

 

Изцеждам греховете си – на капки.

Солта е лихва, трупана с години.

На щастието миговете кратки,

заслугите деля наполовина.

 

Вместо платна, косите, пълни с вятър,

предричат ми посоката, където

преди да се разтвори в светлината,

небето е целунало морето.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??